ПОКАНА/06.12.2009/

По повод 100-годишнината от рождението на патрона на Основно училище "Н.Й.Вапцаров", имаме честта да поканим всички бивши и настоящи възпитаници, учители и директори да присъстват на тържествата от 10.00ч. на 06.12.2009г.
Потопете се в празничната атмосфера и изживейте тържествените мигове с нас!
Спомнете си за първия урок,
спомнете си за първия час,
когато ви посочихме пътя към познанието,
когато ви дадохме начална скорост, за да продължите напред, уверени в своите знания и възможности!
Елате и покажете на наследниците на вашите училищни скамейки как се успява!
Бъдете наши гости !
Станете част от тържествата!
Директор: Х.Кокоев
Председател на
УН: Т.Боянов
Биография на Н.Й.Вапцаров (1909-1942)

Ученическите години на Вапцаров протичат в трагичните бедни дни след Първата световна война.От 1924г. до 1926г. учи в Разложката гимназия.Увлечението му по литературата вече е сериозно и в ученическия вестник “Борба” излиза първото му напечатано стихотворение “Към светли идеали”.Мечтае да завърши пълния курс на гимназията и да следва литература, но по настояване на властния си баща през есента на 1926г.постъпва в Морското машинно училище във Варна, което завършва през 1932г.От суровия казармен режим там търси спасение в любимите книги.Участва в рецитали и театрални постановки, започва да пише системно стихотворения и да ги печата в тогавашните младежки издания. Морското училище събужда у възторжения поклонник на Пирин планина и друга страст – към морето и машините.
След завършване на училището Вапцаров работи като огняр и по–късно като машинен техник във фабриката “Българска горска индустрия” в с. Кочериново. Участва в театрална трупа и се бори за интересите на работниците. През 1934 година сключва брак с Бойка Вапцарова и след като е уволнен от фабриката, се премества със семейството си в София през 1936 година.
Занизват се тежки месеци на безработица. През юли умира седеммесечният му син Йонко. Работи в мелницата на братя Богарчеви по 12 часа на ден като техник, но често и като огняр. През октомври същата година постъпва на работа в БДЖ като локомотивен огняр. От ноември 1938 година е назначен като техник в Държавния екарисаж. Въпреки тежката работа, му остава време за срещи с писатели, художници и журналисти, за литературно творчество.В годините 1938-1939 са написани някои от най-хубавите му творби.През януари 1940г. успява да издаде единствената си стихосбирка “Моторни песни”.
На 4 март 1942 г. домът му в София е обискиран и поетът е арестуван за подривна дейност срещу немски войници. Срещу него е повдигнато обвинение по чл.3 и чл. 16 от ЗЗД. На 23 юли същата година е осъден на смърт и още същата вечер - разстрелян. Никола Вапцаров посреща куршумите на палачите с Ботевата песен:
“ Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира…………..”
През 1952 г. поетът получава посмъртно почетната премия на мира.
Вапцаров изпя песни, които не могат да се забравят. Поет, по-близък до нас, живите – днес и утре – с любовта си към човека от Вапцаров нямаме. Никой не е казал по-ясни и по-съдържателни слова за предназначението на човека в живота:
За него - Живота –
направил бих всичко…
Никой не е изпял по-силни песни за човешката вяра :
“че утре ще бъде животът по-хубав , животът по-мъдър”.
Oпции
За гости
- Блогът на Ябланово
- Форум
- Книга за гости
- Локален чат
- Прогноза за времето
- Валутна информация
- Дата и време
- Важни сайтове
- Вашите права
- Игри
- Радио
- Телевизия
Прочети
- План за развитие на Община Котел
- Алианите в България
- Малцинствена политика на БКП(1944-1989)
- Българските преселници в Турция